Цено Тодоров (20 март 1877 г. – 20 ноември 1953 г.)

Автопортрет
Автопортрет

Портретите му са освободени от външен блясък, но с дълбок психологически промисъл. Дали ликовете са на известни личности като Иван Вазов и Трайчо Костов или на сина му Божан, те разкриват независим човешки дух и това ги отличава. Натюрмортите му са наситени с вътрешна динамика.  Майя Пеева

Проф. Цено Тодоров Динов е български художник — живописец, един от доайените на българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ век.

Цено Тодоров Динов е роден във Враца на 20 март 1877 г. През 1896 г. постъпва да учи в първия випуск на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) и през 1901 г. завършва специалност „живопис“ в класа на проф. Иван Мърквичка. Заминава на специализация при Леон Бона в Националното училище за изящни изкуства на Академия „Жулиен“ (1901 — 1907 г.).

През 1908 г. Тодоров пътува из Египет и Палестина и рисува пейзажи, които изиграват голяма роля за формирането на течението на импресионизма в България. Картините си излага в София по-късно през същата година и това е неговата първа изложба. По време на Първата световна война рисува батална живопис в Прищина и Прилеп.

След завръщането си, през 1910 г. Цено Тодоров става преподавател в Художествено-индустриалното училище, а след преименуването му през 1921 г. в Национална художествена академия е неин директор между 1930 и 1932 г. Ученици на Тодоров са някои от най-изтъкнатите български художници: Златьо Бояджиев, Васил Стоилов, Преслав Кършовски, Васил Захариев.

Членува в Дружеството на художниците в България, Съюза на южнославянските художници „Лада“ и член-основател на дружеството „Родно изкуство“.

Участва във всички общи художествени изложби, както и в представянията на българското изобразително изкуство зад граница:

1911, Рим — международна изложба по повод 50 години от обединението на Италия;
1912, Белград — четвърта южнославянска изложба;
1916, Берлин — българска художествена изложба;
1922, Виена и Будапеща — българска пътуваща изложба на изящни и приложни изкуства;
1926, Прага — изложба на съвременното българско изкуство;
1931, Ню Йорк — международна изложба;
1940, Атина — групова българска изложба;
1951, Москва — обща изложба на българското изкуство.

През 1952 г. прави голяма съвместна изложба с Владимир Димитров – Майстора, Стефан Иванов и Андрей Николов, която става повод за излизането на две книги.

Тодоров е носител на званието „народен художник“, лауреат на Димитровска награда, както и почетен гражданин на град София.

Умира на 20 ноември 1953 г.

Творчество

Цено Тодоров работи най-вече в портретния жанр, но рисува и пейзажи и натюрморти, както и вае скулптури. Характерно за стила му на рисуване са контрастът между светлини и сенки и стремежът към синтез и простота. Кредото на художника е, че „една живопис опростена е винаги живопис дълбока“.

Портрет на Мария Тодорова
Портрет на Мария Тодорова
Натюрморт
Натюрморт

Сред известните му творби са портретите на Пейо Яворов (1909, притежание на НХГ), Теодор Траянов (1909, СГХГ), портрет на майката на художника (1910, НХГ), на Дора Габе (1919), Боян Пенев (1919, НХГ), Димо Кьорчев (1925, НХГ), както и два негови автопортрета от 1912 и 1937 г. Рисува портрети още на актьорите Иван Попов и Сава Огнянов, на проф. Асен Златаров.

“Малката ми схлупена стаичка се осветяваше отгоре от малко прозорче”, спомня си по-късно известният професор. При тази обстановка той кани лиричния поет Пейо Крачолов Яворов, за да му направи портрет. Поетът се съгласява и идва в “ателието” му да го рисува. Обстановката е мизерна – два стола и един статив – но ентусиазмът на младия, а и вече утвърден художник, е приповдигнат.
“Сеансите ни бяха радостни и непринудени. Един бозаджия се беше научил да ни носи боза всеки ден и Пейо доста много се забавляваше с него. Той имаше разположението на влюбен младеж. Често по време на позирането ставаше мрачен и то дотам, че забравяше, че позира”, пише по-късно художникът.
Това се случва в началото на пролетта на 1909 година, а през май портретът на Яворов е завършен. С него Цено Тодоров участва през лятото в обща художествена изложба. Художникът посещава изложбата почти всеки ден. И какво забелязал – всяка сутрин върху портрета на Яворов имало свеж букет от бели рози. “Лесно беше да се отгатне отде идват тези цветя – любовта на Пейо с Лора вече беше людско достояние.”  www.konkurent.bg

Сред пейзажите му по-известни са „Люксембургската градина“ (1904, ХГ-Враца), „Река Марна при Париж“ (1907, НХГ), цикълът пейзажи от Египет и Палестина от 1908 г., „Пейзаж от Хисаря“ (1938, ХГ-Пловдив), както и един цикъл битова живопис („Жътва“, „Пазар“, „В кръчмата“).

В Люксембургската градина, 1904
В Люксембургската градина, 1904

В малко платно Цено Тодоров представя себе си, седнал пред статив в Люксембургската градина. Художникът е с гръб към зрителя и с поглед, насочен към обекта на неговия интерес. Картината изразява връзката между артиста и природата. В този случай той представя себе си като обитател на модерния град, в отношение с къс от природа, инсценирана в града. Бронзовото еленче във втория план подсказва двусмислието между природа/естествено и изкуство/изкуствено. Изразена е различна чувствителност и отношение към природата – в полето на личното и интимното.  eprints.nbu.bg

Платна на Тодоров са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, много от художествените галерии в България и частни сбирки.

Биография

Годишнина от рождението на Цено Тодоров

Advertisements