Международна лига на антикварните книготърговци. Част 2

„Награда за библиография”
„Ай Ел Ей Би” подкрепя научните знания и изследвания върху история на книгата. Веднъж на четири години тя присъжда „Награда за библиография” на стойност 10000 ам. дол. на автора/авторите на най-оригиналната и изтъкната библиография, публикувана в света.


До участие в конкурса се допускат всички видове библиографии с изключение на каталози на книги (или на изложби на книги), предназначени за продажба, и каталози на обществени библиотеки. Не се предпочитат преводи.
Освен наградата, членовете на журито могат по своя преценка да присъждат „Почетни похвали”[48] на други заслужили библиографски трудове.
Целта на наградата е да се привлече вниманието към най-добрата научна работа в областта, тя да бъде наградена и почетена при подходящи условия, и да се популяризира с подкрепата на Лигата оригиналното научно знание, от което книготърговията толкова много зависи.
За членове на журито се избират изтъкнати и опитни специалисти (трима професионални учени или библиотекари и трима антикварни книготърговци), тъй като от подготовката и преценката им зависи репутацията на самата награда. Те са представители на възможно най-широк кръг от нации, така че журито да е в състояние квалифицирано да взема решение за книги на различни езици по всички видове библиография.
В прессъобщението по повод връчването на четиринадесета „Награда за библиография” на „Ай Ел Ей Би” през 2006 г.[49] се съобщава:
„Победителите на „Международната награда за библиография”[50] бяха обявени пред 200 гости в „Ей Би Ей Сентийнъри Боол”[51], собстевност на „Кралското географско общество”[52] в Лондон.
Представяйки решението на съдиите Секретарят на наградата заяви:
„Трябва да призная, че понякога изглежда, че съществуват доста много награди… „Букър”, „Уитбред”, „Ориндж”, „БАФТА”, „Оскари” и стотици други…
Но „Наградата за библиография” на Лигата е различна. Тя не е измислена миналата седмица от няколко ПР-специалиста, за да промоцира продукта. Тя е създадена преди петдесет години, за да възнагради скромно труда на библиографите, които се трудят в библиотеките, труд, в голяма степен напълно невъзпят, за да създадат справочниците, от които се нуждаем, и които ни помогат да станем по-добри книготърговци…
Това е четиринадесетата награда.
Установени са около сто библиографии от цял свят и те покриват всички аспекти на библиографията и историята на книгата в нейния широк смисъл, както и картографията и всички книжни изкуства. Критериите са оригиналност и значимост, и разбира се, библиографска точност.
Да се избере победител в тази област, не е лесно, и, разбира се, може да има само един такъв. Но съдиите надминаха себе си и избраха двама.
След много обсъждания, дискусии и дебати те решиха, че е невъзможно да се разделят претенциите към две бележити книги и по тази причина определиха, че трябва да има двама победители и наградата от 10000 ам. дол. да бъде разделена между тях.
Това са авторите на книгата „Джон Пейн Колие[53]: Ерудиция и фалшифициране през ХІХ век”[54] Артур и Джанет Фриймън[55]. „Това е голяма книга, с големи цели и те те са постигнати авторитетно”. Това не са мои думи, а на научен рецензент в „Дъ Лайбръри”[56]. Става дума за био-библиография, състояща се от 1000 страници „Животът на Колие”[57], свързани с 400 страници библиография. И тя е увлекателна за четене от началото до края. Колие, разбира се, е бил влиятелен, плодотворен и високо уважаван учен и писател – и в същото време промулгатор/създател на много фалшификати. Авторите наред с многото друга неща са сортирали автентичните книги, фалшификатите и измислиците… Може ли да се появи култ към авторите? Може ли „Фрийман” да се превърне в общоизвестна марка като „Картър”[58] и „Полард”[59]? Може ли да има „ специализации и семинари върху Колие”[60] в университетите по света? Ще видим, но би било хубаво да се мисли така. Книгата е публикувана от „Йейл”[61] в два тома за 100 лири, т.е. не повече от цената на вашия билет тази вечер.
Другият победител е белгийският учен Кристиан Декесел[62] с книгата „Библиография на нумизматичните книги от ХVІІ век „[63], публикувана от „Спинк”[64] в Лондон. Тя е монументална и педантично точна. Членовете на журито бяха впечатлени от неговата ерудиция, както подозирам, и от нейното тегло. Това е само том първи от тритомник и не е нужно да обяснявам защо другите не са тук. Но това е „тежка категория” на интелектуалния труд. Авторът, подпомогнат от съпругата си, не просто е прегледал всяка книга, но всеки екземпляр от всяка книга той е открил в над 300 библиотеки и колекции. Всеки библиографски запис притажава всички данни и подробности, които евентуално би могъл да желае читателят, с добавено факсимиле на заглавието
При това не бива да се забравя, че „нумизматичното писане се случва” в историята, пътешествията, икономиката, биографичните книги и на много други места.
Тази книга се появява след книгата за нумизматиката на ХVІ век и ще бъде последвана от книга за ХVІІІ век, която вече е в доста напреднал стадий. Цялата поредица ще се състои от „Декесел Библиотека Нумариа”[65], която обхваща три века, едно великолепно постижение.
Като президент, веднъж отбелязах, че думата „окончателно” е неприложима за библиографията… Но тези две книги, са много близки до „окончателното”… И Международната лига се гордее да ги удостои с нейната награда.
Членовете на журито номинираха и две книги за тяхната „Специална похвална награда”[66].
Първата, на Бернхард Фишер[67] от Германия е „Дер Ферлегер Йохан Фридрих Кота”[68]. Йохан Фридрих ръководи голямата издателска къща „Кота”[69] в Щутгарт и Мюнхен в своя най-брилянтен период – 1787-1832 г. Тя публикува Гьоте и Шилер и практически всички други бележити автори в литературата и науката по това вреве.
Това е подробна библиография на цялата продукция на „Кота” през тези години, с историята на всяка една от нейните издания – книги, списания и графики. Значително произведение, публикувано в три тома от „Заур”[70] от Мюнхен.
Втората, на Дейвид Грифитс[71] е „Библиографи ъв дъ Бук ъв Коман Плейър”[72], публикувана от „Британската библиотека”[73] в Обединеното кралство и „Оук Ноул”[74] другаде по света. Тя предлага 450 години издателската история, от известния текст от 1549 г. на Кранмър[75] до днес, около 5000 различни издания (в т.ч. 1200 различни преводи), всички педантично диференцирани и описани, със сравненията, както бихте очаквали… Това отлично произведение ще заеме своето място заедно със знаменития „Каталог на Библиите”[76].
И така, един американски автор, един белгийски, един германски и един британски. Един международна резултат и четири ценни книги на постоянно място върху всички наши справочни стелажи.”

Мария Гуленова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s