Оноре Домие (20 февруари 1808 г. – 10 февруари 1879 г.)

Оноре Викторен Домие (Honoré Victorin Daumier ) е френски живописец, график и скулптор, майстор на карикатурата. Представител е на критическия реализъм.

Графика

Графичното наследство на Домие включва над 4000 литографии и около 900 рисунки.

* Литографски цикли: „Парижки типове“ (1839-40), „Съпружески нрави“ (1839-1842), „Най-добрите дни от живота“ (1843-1846), „Хора на правосъдието“ (1845-48), „Добрите буржоа“ (1846-49) – социална и битова сатира.

* „Карикатюрана“ (1836-38) – серия от 100 графики. Главен герой в тях е измисленият от Домие авантюрист и спекулант Робер Макер, символ на обществените и икономически нрави на епохата.

* Сериите „Древна история“ (1841-43), „Трагико-класически физиономии“ (1841) – сатира на официалното (академично) френско изкуство.

„Ние всички сме честни хора, нека да се прегърнем и всичко да бъде приключено“, 1834 г.

Живопис

С живопис Домие се занимава интензивно в по-късните си години, особено в периода 1860-63 г., когато не работи за „Ле Шаривари“. Влошеното му зрение е причина той да се откаже от този вид изкуство. Запазени са около 700 негови картини с маслени бои и акварел.

Дон Кихот, 1868
Дон Кихот, 1868

Скулптура

Съхранени са около 60 скулптурни произведения на Домие. Близо 40 от тях са малки бюстове, изработени през 1833 г. от гипс и оцветени с бои. Те представляват карикатурни портрети на министри, депутати и други обществени фигури. Съхраняват се в „Musée d’Orsay“, Париж.

Повечето карикатури на Оноре Домие сега са по музеите в Ню Йорк и Чикаго, ако ви се случи път нататък, вижте ги. Вижте как в поредица от четири карикатури рейтингът на крал Луи-Филип Първи пада и главата на краля се превръща в круша. Немалко французи мразели Луи-Филип, но те били царемразците, не можеш всичките в затвора да ги натикаш. Домие го натикали в затвора, понеже дарбата да разсмиваш е непростима. На Луи-Филип главата му наистина била крушовидна, бузеста, с широка челюст и тясно чело, увенчано с пирамидална перука.

Като видите тази поредица от четири карикатури на Домие, ако сте роялист, може да се ядосате; ако сте нормален човек, ще престанете да казвате, че поредиците от картинки, които наричаме комикси, са измислени в страната, които вие наричате Америка, а аз наричам Северна Америка. Поредицата си от 38 литографии за магистратите „Les Gens de Justice“ Домие ги нарисувал между 1845 и 1848 г. Ако сте правник, може да ги възприемете като лична обида и да ви се стори не с вампирски зъби, а хептен беззъб вампирът от вица, обясняващ на вампирчето: Ние денем спим, нощем летим и пием кръвта на хората. – Що не обратното, нощем да спим, тате? – Щото ние сме вампири, не сме адвокати, момчето ми.  Димитри Иванов

Биография  Творби  Книги  Цитати

Оноре Викторен Домие – Форумът – По стъпките на великите…

Дон Кихот, кентавърът

Пикасо рисува Санчо Панса и Дон Кихот – двама в едно. Същото прави още един прочут испански художник с уверена и свободна ръка, репликирайки сякаш своя велик сънародник – Антонио Саура. Като и двете рисунки са съвсем различни от друга картина с прочутия идалго от Ла Манча – на Оноре Домие.

Там, за разлика от испанеца, французинът е избрал да изобрази Рицаря на печалния образ, влюбения в Дулцинея Тобоска, последователя на Амадис Галски не заедно със Санчо Панса, неговия верен оръженосец и другар, а като че ли сам, самотен, един, единствен…

Митко Новков  Из “От Медуза до Магрит. Есета по картини”

Домье, Оноре

Спасители на света

Дон Кихот

худ. Оноре Домие

Със дългия си нос надушвал

мириса на вековете

и

праха от битки някогашни славни

ехидно го гадилкали

по ноздрите

и още

миризмата на

букетите,

които

рицарите хвърляли

в краката на

прекрасните си

дами,

това последното

най-много го пленило

и затуй той

набрал цветя

/преди това си бе

избрал девойка/,

извършил подвизи

/за някой странни, но

вълнуващи и поучителни/

и след като извършил много още

подвизи,

цветята подарил на

свойта Дулцинея,

прекрасна като тях

във лудите

му зъркели,

които гледали

с тъга назад във времето.

Тя, Дулцинея, във тоз

вълнуващ миг перяла

ризи,

избърсала ръцете си

във кърпата,

пресегнала се и ги

взела,

подушила ги,

кихнала

и после ги оставила,

а Дон Кихот

умрял усмихнат

/следователно до

волен/.

Иво Рафаилов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s