Иван Милев (18 февруари 1897 г. – 25 януари 1927 г.)

Успял да обхване както никой друг родното, усетил чудодейната ритмика на старите предания и песни, проникнал в трепета на безименните иконописци и марангози, в звучността на причудливата форма на орнаменти и шевици, Иван Милев с езическа страст търси корена на тяхната благочестивост. С тревожно безпокойство са обсебени неговите мадони, овчари и гъдулари. Сватбата, годежът, танцът и жътвата като стари, прастари, уморени от времето ритуали, с бавно провлачено движение добиват своите очертания чрез вълшебната звучност на цветовете. Всички те водят Иван Милев, като в състояние на транс, към приказните видения, вселили се в тревогата на реалното. Той сам създава легенди, безмълвни като надеждата. Проф. Марин Добрев

През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди – девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце… – тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев… Сирак Скитник

Всички негови съвременници, както и голямата част от съвременните критици определят Иван Милев като един самороден, изключителен и неповторим талант. Той е един от големите майстори на темперната и акварелната техника.  www.bulgarianhistory.org

“Приказка”, “легенда”, “непостижима мистерия” – всеки, докоснал се до творчеството на Милев и пожелал да изрази неговите богати и дълбоки внушения, сякаш интуитивно е чувствал вътрешната необходимост да изостави стереотипните средства на репортажния език и да прибегне до метафорите и хиперболите на художественото слово. Толкова необикновено, оригинално, надхвърлящо конвенционалните естетически мерки е изглеждало то. В първите реакции на неговите съвременници се долавят и изненада, и смут, и удивление, и възторг. Проф. Димитър Аврамов

Иван Милев е най-повлияният от сецесиона български художник. Това ни най-малко не му е попречило да остане верен в творчеството си на нашия фолклор и на традиционната иконопис. www.burgasutre.bg

Иван Милев е не само художник – той е и сценограф. Веднага след дипломирането му се сбъдва огромната му мечта да стане главен художник на Народния театър и това се случва през октомври 1926 г. За съжаление е съвсем за кратко, тъй като през януари 1927 умира, ненавършил 30 години. Милев работи и е приятел с изтъкнати имена на нашето изкуство, каквито са Илия Бешков, Никола Фурнаджиев, Константин Кисимов, Владимир Трендафилов, с много творци от българския театрален, литературен живот и българското изобразително изкуство. Иван Милев остава в българското изобразително изкуство с народните песни, любовта към магията, към вярата, задушниците, историята, пейзажа… Антония Караиванова

Иван Милев Лалев е български художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион.

Художникът Иван Милев е роден в семейството на овчаря Милю Лалев. Завършва гимназия в родния си Казанлък през 1919 г. Учител е в село Горски извор, Хасковско през 1919-1920 г.

През 1916 г. е мобилизиран в Пехотната казарма в София и е зачислен в щаба на Въздухоплавателната дружина като военен художник. През 1917 г. Иван Милев е войник на Северния фронт по време на Първата световна война. На 18 ноември същата година открива двудневна самостоятелна изложба в Казанлък, където е в отпуск. Военната му служба приключва на 19 октомври 1918 г.

През 1920 г. е приет в Държавната художествена академия в София. През 1920-1922 г. следва общия курс, а от 1922-1925 г. се премества в Декоративния отдел при професор Стефан Баджов.

По време на обучението си прави три самостоятелни изложби. Сътрудничи на вестник „Червен смях“ като илюстратор и карикатурист. През 1922 г. рисува кориците на книгите „Смърт“ на Владимир Полянов, „Синята хризантема“ на Светослав Минков, „Фантазии“ на Едгар Алан По, „Ужасът“ от Хайнц Ханс Еверс и др., издадени от изд. „Аргус“; прави корицата и илюстрира стихосбирката на Ламар „Арена“, изд. „Т. Ф. Чипев“.

През август 1923 г. посещава с група състуденти Цариград, Атина, о. Корфу, Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Запознава се отблизо с достиженията на италианския Ренесанс и Барок.

На 29 юни 1925 г. получава свидетелство за завършен пълен курс с пълно отличие на Академията, специалност „Декорация“. През януари 1924 г. заедно с Иван Пенков осъществява сценографията на „Тоз, който удря плесници“ от Леонид Андреев в Народния театър, за който оформя и други постановки.

Иван Милев работи като художник на свободна практика, илюстратор и автор на стенописи за частни домове. Заедно с Васил Вичев участва през 1925 г. в конкурса за паметника на връх Шипка. Проектът им остава на второ място. През пролетта на 1926 г. е приет в дружество „Родно изкуство“ и през април-май с.г. участва в изложбата му с „Божа майка“ и „Светогорска легенда“ (1926 г.).

Има 18-месечен брак с оперната певица Катя Наумова, женят се на 19 юли 1925 г. На 18 май 1926 г. се ражда дъщеря им Мария Милева, която е архитект. Архитект Александър Тодоров e внук на Иван Милев.

Художникът умира от инфлуенца – грип на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години.

Посмъртна изложба на 27 февруари 1927 г. в Тръпковата галерия. Юбилейна ретроспективна изложба в Националната художествена галерия и Художествената галерия – Казанлък през май-юни 1997 г., по случай 100 години от рождението му.

Сред по-известните творби на художника са „Гъдулар“(1924 г., НХГ), „Ахинора” (1925 г.), „Сватба” (1925 г.), „Жътварка” (1925 г.),”Врачуване” (1924 – 1926г.), „Селска мадона” (1925 г.), „Зимен пейзаж” (1926г.), „Зимна приказка” (1926г.), „Нашите майки все в черно ходят” (1926г.), „Бежанци” (1926г.), „Черният хляб” (1926г.).

 „Ахинора„, 1922 г.
Ахинора„, 1925 г.
Гъдулар„, 1924 г.

През 1941 г. съпругата и дъщерята на художника предават тридесет негови картини на съхранение в трезора на Търговската банка. Когато през 1956 г. решават да ги изтеглят, установяват, че са изчезнали. Тези картини са в неизвестност и до днес. Единственият спомен за тях е монографията на Евдокия Филова, излязла през 1939 г. Тя е преиздадена през 2012 г.

Иван Милев е самороден и удивителен талант, изгрял ослепително, но творил трагично кратко. По дълбочина на вникване в българската народна съдба той е най-ярката фигура на 20-те години на ХХ в. Той е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство. Социалната тематика не му е чужда. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан по-скоро с народните традиции и иконописта. Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък както и в галериите на Шумен, и други градове.

Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева от 1999 г.

Изключителната мобилна колекция от творби на художника е създадена през 2012 г.  Тя е посветена на 115-та годишнина от рождението на уникалния талант и ярко име в историята на родния символизъм.

Биография  Творби

Български сайт, посветен на Иван Милев

Ivan Milev (Иван Милев) | FacebookFlickr

Книги  Цитати

Владимир Свинтила за Иван Милев [Статии ЦВ]

Богата изложба от картини на Иван Милев в Бургас

Иван Милев – един „неизвестен“ гений

… изложбата „Парите разказват“…

Загледах се и много се впечалих, наистина – надарен творец!

В някои от картините ми напомни малко за Алфонс Муха, но той си е съвсем самобитен и различен. Определено е бил един от най-модерните ни художници от онова време. А пък злощастната му съдба малко ми напомни Модиляни… Не са странни тези асоциации, в крайна сметка това са художници, сродни души…

Иван Милев и неговото време

Иван Милев (1897 – 1927)

Иван Милев (1897-1927) – изложба посветена на 115 годишнината от рождението на художника в Градска художествена галерия Стара Загора 04.05.2012

„Иван Милев“ – Монография от Евдокия Петева-Филова

Иван Милев – „най-българският“ художник

Иван Милев Лалев / Ivan Milev Lalev | Лоранъ

Изложба в Бургас на мъжа от петолевката – Иван Милев

Какво може да се направи с една къща в Казанлък със стенописи на Иван Милев

Картини на Иван Милев показват в галерията

Картините на Иван Милев от казанлъшкия фонд са от днес в Плевен

Магията на Иван Милев плени плевенската публика

Редят изложба на Иван Милев

Редят изложба на Иван Милев в Плевен

С блестящата изложба на Иван Милев откриха сезона в ХГ”Илия Бешков”

ХГ „Илия Бешков” представя 46 творби на уникалния художник Иван Милев

Художници – Иван Милев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s