Жоан Миро (20 април 1893 г. – 25 декември 1983 г.)

Трудно ми е да говоря за моята живопис, понеже тя е винаги родена в едно халюцинационно състояние, предизвикано от някакъв обективен или субективен шок, за който аз съм напълно неотговорен.

Жоан Миро

Жоан Миро и Фера (Joan Miró i Ferrà или Хуан Миро) е каталонски художник и скулптор-сюрреалист, роден в Барселона (Испания).

Той е един от значимите представители на абстрактното и сюрреалистично направление в изкуството на ХХ в. Вдъхновител е на значителен брой художници, в това число и създатели на комикси и анимационни филми. Съдейства за възникването и развитието на важни художествени течения, появили се в Испания, Япония, Франция и САЩ.

„Духовен баща“ на съвременния авангард.

Self-Portrait, 1918
Self-Portrait, 1918

Жоан Миро (Joan Miro i Ferra) e роден на 20 април 1893 г. в Барселона, Испания. Той е син на часовникар-бижутер. Започва да учи живопис, когато е седемгодишен, но по-късно, по настояване на своите родители, които искат той да получи по-добра по тяхно мнение професия, учи за счетоводител в търговското училище. Едновременно с това през 1907-1910 г. Миро изучава изкуство в Академията за изящни изкуства в Барселона (La Llotja, “Ла Лонха”) в класа на пейзажиста Modest Urgell и при професора по декоративни изкуства и занаяти Хосе Паско Мериса. През 1912-1915 г. той продължава обучението си в частната академия на Francesc d’Assís Galí i Fabra. През 1918 г. заедно със свои приятели основава “Групата на Курбе”, която се противопоставя на консервативните традиции на каталонското изкуство. В творбите му от 1913-1917 г. най-силно е влиянието на Пол Сезан и фовистите – предметите са разположени близо един до друг и в тях се преливат ярките цветове на дъгата.

Около 1918 г. за Миро започва т. нар. период на “поетичен реализъм”. Пейзажите му имат дълбока перспектива и са изпълнени с методично вписани детайли.

През 1920 г. Хуан Миро се премества в Париж и разделя времето си между Испания и Франция. Запознава се с Пабло Пикасо. През 1921-1922 г. създава “Ферма” – най-високото постижение от неговия “поетичен реализъм”. Платното от 132×147 см включва цялата вселена, пълна с предмети от бита, които обаче са със символично значение и правят картината отворена за множество тълкувания.

The Farm, 1921-22
The Farm, 1921-22

Жоан Миро се развива много бързо, като от наблюденията и имитациите на реалния живот преминава към нетрадиционните и символични реализации на въображаемите образи. Реалистичните форми се заменят от абстрактни геометрични фигури. По това време, художникът често трябвало да си ляга гладен и по-късно той признава, че произтичащите от това халюцинации са станали негова муза и са му послужили като източник за вдъхновение.

През 1924 г. Миро се среща с Андре Бретон, Пол Елюар, Луи Арагон и други представители на сюрреализма. През същата година Андре Бретон публикува „Манифест на сюрреализма“ – произведение, оказало голямо влияние върху Миро. С течение на времето картините му стават все по-абстрактни и формите им все по-ограничени. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата (dream pictures) и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника.

The Tilled Field, 1923–1924
The Tilled Field, 1923–1924

Към края на 1920-те г. се формира речникът на живописните идеограми на художника. В неговия състав знаците, обозначаващи пространството, са линията на хоризонта, слънцето и звездите в горната част на картината, на вълни или стъбла  на растенията в долната част, както и елементите, служещи за да обединят пространството като летяща птица, бягащ заек, стълба към небето и т.н. Шест години по-късно художникът експериментира с различни материали – хартия, мед и камък. Той изрязва от каталози и списания различни илюстрации и битови предмети и създава колажи, които използва за бъдещите си картини. През 1932-1936 г. по своите колажи Миро създава серия от картини. В творческите му композиции техническите детайли се превръщат в органични, меки форми, напомнящи части от тялото на животните или човешки крайници, ембриони и др.

 Blue I, Blue II, Blue III
Blue I, Blue II, Blue III

В зрелите си години стилът му се разпъва между чудноватите и поетични импулси и жестокостта на модерния живот. В свои интервюта от 30-те години Миро изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване, както и своето желание да ги „убие“ за благото на съвременните средства на изразяване. Без да е официален член на сюрреалистичното движение, Жоан Миро има свободата да експериментира с всички артистични стилове без да прави компромиси с позициите си. Преследва свои собствени интереси в артистичния свят, не робува на различни художествени течения и запазва своята самостоятелност, която му позволява да твори в разнообразни сфери. Създава предимно литографии, както и многочислени пана, стенописи, скулптури, керамика, витражи, а в последните си години прокарва и радикални идеи за четириизмерни изображения.

След избухването на Гражданската война в Испания през юли 1936 г. Миро се връща в Париж и остава във Франция до 1940 г.

Dona i Ocell (Woman and Bird), 1982
Dona i Ocell (Woman and Bird), 1982

През периода 1940-1970 г. художникът реализира мечтата си за монументалното изкуство, открито към хората.

През 1947 г. в САЩ той изпълнява стенопис за хотел „Хилтън“ в Синсинати.

През 1956 г. се установява в Палма де Майорка, в една вила с голямо студио, построена от неговия приятел, архитекта Хосе Луис Серт.

В сътрудничество със стария си приятел и майстор-керамик Артигас (Joan Gardy Artigas), извършва оформлението на двете стени на седалището на ЮНЕСКО в Париж (1956-1958). Големи керамични композиции от керамика заемат стените с височина три метра и ширина и дълбочина 15 и 7.5 метра. Доминиращият образ на червеното слънце и спокойният полумесец с ярките цветове рязко контрастират на сивата бетонна сграда. За тази работа Миро е удостоен с Международната награда „Гугенхайм“, която през 1959 г. президентът Айзенхауер му връчва лично.

През следващите години Миро създава серия от монументални керамични произведения, които украсяват Харвардския университет (1960-1961), Висшето учебно заведение по икономика в Санкт Гален, Швейцария (1964), здание в Сен Пол дьо Ванс, летището в Барселона (1970), Стъкления павилион на международното изложение в Осака (1970) и др.

През 1950-1970 г. Миро продължава да се интересува от скулптура. Той прави модели от различни подръчни материали, някои от които по-късно са отлети в бронз. Картините му от този период са ориентирани към първобитната живопис и детските рисунки и изглеждат “празни”. Работата му се характеризира с чисти цветове, големи прости форми и изключителна лаконичност, съчетана с енергията на поетичния израз.

Moon Bird, 1966
Moon Bird, 1966

Жоан Миро умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 г., оставяйки около 2000 картини, 500 скулптури, 400 керамични творби и 5000 рисунки и колажи. Той оказва огромно влияние върху следвоенното изкуство на САЩ.

През 1975 г.  в Барселона е основана Фондацията „Хуан Миро“, която се превръща в център за изучаване на съвременното изкуство, а през 1992 г. студиото на художника в Палма де Майорка е превърнато в музей.

От комерсиална гледна точка, Жоан Миро е един от най-продаваните съвременни художници. Неговите абстрактни композиции привличат декораторите и често се използват за украса на банкови офиси и вили на богаташи по Лазурния бряг.

Много от творбите му са изложени във Фондация „Жоан Миро“ в Барселона. Стойността на всяка от тях варира от 250 хил. до 8 млн. щатски дол.

 

Биография  Творби  Книги  Цитати

Жоан Миро | Художници от всички епохи – Жоан Миро

Хуан Миро

Joan Miró Art

Joan Miro

Joan Miró – Pinterest

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s