Николай Дюлгеров (20 декември 1901 г. – 9 юни 1982 г.)

Николай Славов Дюлгеров е български художник, дизайнер, централна фигура за движението на Втория италиански футуризъм.

Роден е през 1901 г. в Кюстендил.

През 1920 и 1921 г. следва във виенското Училище за приложни изкуства, като взема участие в годишните изложения на модерно изкуство.

През 1922 г. следва в Дрезден, където подрежда самостоятелна изложба, а след това се представя и в Берлин.

През 1923 г. e вече във Ваймар, където посещава “Баухаус”.

Духовно равновесие, 1923
Духовно равновесие, 1923

През 1924 г. Народният музей в София устройва самостоятелна изложба на Дюлгеров.

От 1926 г. се установява в Торино, Италия, където следва във Висшето училище по аритектура на Албертинската художествена академия и завършва архитектура. Само няколко месеца след пристигането си в Торино, Николай Дюлгеров се свързва със средите на футуристите. Името му се свързва с търсенията и постиженията на известното в Италия течение в изкуството „Секондо футуризмо“. Изявява се като новатор, създава собствена идея за футуризма.

… когато пристига в Торино, Дюлгеров носи със себе си внушителен багаж от художествени достижения и средноевропейска, в същността си конструктивистка, култура, както и немалък опит като график, което се дължи и на факта, че баща му е печатар.

Именно този свой опит на график българският художник оползотворява в Торино, за да създаде онези свои “cartelli lanciatori” (билбордове –б. прев.) , които, заедно с други рекламни творби на Деперо, Бала, Прамполини, Поцо и Гауденци, той излага през 1928 г. във Флоренция във връзка с Третия Международен Панаир на книгата.

Проект за плакат на Джовани Емануел, Торино, 1929
Проект за плакат на Джовани Емануел, Торино, 1929

Според водача на Футурискта група в Торино – Филия, реализираните от Дюлгеров през 1929 и 1930 г. билбордове по поръчка на Артуро Тучи допринасят за промяната на облика на града.

В статията си “Артуро Тучи, издател на реклама”, публикувана на 5 януари 1931 г. той пише: “ И ето, че от няколко месеца в Торино изникват неговите големи плакати, които с поразителна бързина се умножават и привличат интереса на производители и на публика… Разположени по протежение на торинските булеварди, с изображения и от двете страни, вградени в една проста и елегантна архитектурна рамка, тези плакати подреждат по гениален начин старата крайпътна реклама(…) Рекламата сега е жива и хармонична част от пейзажа, тя е здрава, свежа, искряща, гледа се като конструктивен елемент…” www.cult.bg

Най-значимите си творби създава през 20-те и 30-те години на века. Николай Дюлгеров е единственият българин в редицата на големите пионери на Европейския авангард от 20-те години. Изявява се кото художник, публицист, архитект по вътрешна архитектура и обзавеждане, дизайнер.

Проект за плакат българско розово масло, 1930-те
Проект за плакат българско розово масло, 1930-те

Дюлгеров постига открояващи се с оригиналността си внушения както в “Изповядване на рационална механика”, така и, в още по-голяма степен, в “Морякът” – платно от 1930 г. “Морякът” действително грабва с пластично-пространстветната си флуидност, която е все по-силно акцентирана чрез включването в долния десен ъгъл на един крак , който със своята статичност се превръща в полезен визуален параметър – неговото предназначение е да открои раздвиженото усукване и вълнообразност на изобразените елементи. Дюлгеров често прибягва до изобразяването на гледки от птичи поглед и този полет отгоре вероятно произтича от използваната в архитектурата асонометричност. И не е случайно, че подобно виждане той използва в една темпера от 1930 г. с показателното заглавие “Да градиш”.  www.cult.bg

Морякът, 1930
Морякът, 1930

Участва в повече от 40 общи изложби във Венеция (1927), Лайпциг (1928), Париж(1928), Падуа и Торино. Открива самостоятелни изложби в галерията „Пезаро“ в Милано (1929, 1971), в галерията „Кодебо“, Торино (1929, 1971), в Рим (1978), в Галерията за модерно изкуство „Равенян“, Венеция (1971).

Негови работи се намират в различни колекции в Италия, включително и в Националната галерия за съвременно изкуство, Рим. 10 от най-известните му творби се намират в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил.

Носител е на златен медал от прегледа „Италианското изкуство през 1915-35“ във Флоренция (1967), златна тарга „Ла Грива“ на Общината Лейни и златен медал от „Наградата на Торино“ (1968), „Огърлица за първо произведение“, Торино (1972), „Златен кентавър“, Салсомаджоре (1976) и др.

Биография  Творби  Книги  Цитати

Николай Дюлгеров – българско-торински футурист

Nikolay Diulgheroff

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s