Ото Дикс (2 декември 1891г. – 25 юли 1969 г.)

Автопортрет, 1926
Автопортрет, 1926

If I can’t be famous, I want at least to be infamous.

Otto Dix

… най-известен с рисуването на страданието и безсмислието на войната. recommunization.blogspot.com

Вилхелм Хайнрих Ото Дикс (Wilhelm Heinrich Otto Dix) e известен немски художник и график от ХХ в.

Той оставя повече от 6 000 рисунки и скици.

След края на Първата световна война, в която участва като доброволец, следва в Художествената академия в Дрезден и става мастер-студент на проф. Ото Гусман.

От 1927 до 1933 г. е професор в Художествената академия в Дрезден.

През 1933 г. е един от първите уволнени от нацистите професори.

В началото на 20-те години на ХХ в. Ото Дикс е близък на немските експресионисти и дадаисти, но после става една от водещите фигури на художниците на „новата вещественост”. Изключителна известност му донасят циклите офорти на военни теми, както и гротекскните портрети. Нацистите определят неговата графика и живопис като „изкуство на дегенератите”, дори унищожават някои от творбите му. knigi-news.com

Ото Дикс е известен с радикалните си експресионистични картини от междувоенния период. Той рисува трагедията на ваймарското общество, в наши дни обрисувано от демократите като „златната ера“ на сексуалната еманципация, кабаретата и неограничения пазарен капитализъм. Дикс е сред артистите, които най-ясно показват абсурдите на либералния капиталистически ред в Германия след Първата световна война, в чиито окопи той жертва години от живота си. Художникът показва едно изчерпано, деградирало общество, неспособно да излекува белезите от войната и ужасяващото социално разслоение. Общество, което избира да не види проблемите си, а да се удави в неограничен пазарен хедонизъм.  recommunization.blogspot.com

Той се уповавал на ужасните си спомени от Първата световна война, за да създаде редица свои картини, а това не било в съзвучие с идеологията на Третия райх. chronicle.bg

The Skat Players, 1920
The Skat Players, 1920

Третият райх не признавал експресионизма, дадаизма, сюрреализма, кубизма и фовизма, шедьоврите били обявени за деградивно псевдо изкуство, което противоречи на идеалите на арийската раса.  www.svobodennarod.com

The Salon, 1921
The Salon, 1921

От 1936 г. живее главно в Хеменхофен на Бодензее.

През 1938 г. Гестапо го арестува. Дикс преминава във вътрешна емиграция и рисува Свети Христофор за собственика на бирената фабрика „Köstritzer Schwarzbierbrauerei“.

Portrait of the Dancer Anita Berber,1925
Portrait of the Dancer Anita Berber,1925

anita-berber03

Анита (1899 – 1928)

Тя е иконата на ваймарския живот. Актриса, танцьорка, проститутка и бохема. Употребяваните от нея големи количества кокаин, морфин, алкохол и опиум, откритата й бисексуалност й еротничните й представления са в центъра на обществения интерес.

Дикс я рисува в ярко червен цвят, пропита от силен еротизъм, но под дрехите и силния грим прозира почти мъртво тяло, изхабено лице и празен поглед. Картината е пророческа, защото няколко години по-късно, през 1928 г., Анита Бербер умира от свръхдоза. А не много след нея умира и демокрацията, изградена върху либералния капитализъм.  recommunization.blogspot.com

От 1945 до февруари 1946 г. е във френски военен плен.

През 1959 г. е награден с Федералния кръст за заслуги. Дикс умира на 25 юли 1969 г. след втори инсулт в Зинген на Хоентвил. Гробът му се намира в Хеменхофен.

През 2010 г. в Хеменхофен e открит музей на художника  в къщата, в която той е прекарал голяма част от живота си. Освен постоянната експозиция за живота и семейството му тук се организират и временни изложби на негови творби. Фондация „Ото Дикс“ взема решение да изплаща ежегодни стипендии на млади куратори, които да работят над такива изложби.

През 2012 г. медиите съобщават за най-новия Барби проект – barbiemamuse на френската художничка Жослин Гриво, която приближава куклата до изкуството. Тя си играе с нея, превъплъщвайки я в образите на Мона Лиза, Венера Милоска, Нефертити, както и в съвременни поп културни икони като Мерилин Монро и Коко Шанел.  www.webcafe.bg

Барби в образа на журналистката Силвия Фон Харден
Барби в образа на журналистката Силвия Фон Харден
Portrait of the Journalist Sylvia von Harden, 1926

През март 2012 г. в апартамент в Мюнхен е открита колекция от близо 1500 произведения на изкуството, откраднати от нацистите, принадлежаща на Корнелиус Гурлит. Сред тях са открити картини на Ото Дикс: неизвестен автопортрет  от 1919 г., “Жена в театрална ложа“ и др.

Корнелиус Гурлит е син на търговеца на произведения на изкуството Хилдебранд Гурлит. По времето на нацизма той бил натоварен от Пропагандното министерство на Йозеф Гьобелс да продава зад граница творби, обявени за упадъчно изкуство. Търгуват се не само иззети от музеите прокълнати творби, а изкупени на безценица колекции на евреи и продадени в пъти по-скъпо. Продават се и картини, плячкосани от нацистите.

След края на войната Хилдебранд Гурлит обявява, че всички налични картини и документацията от продажбите са изгорели в дома му в Дрезден при бомбардировката от 13 февруари 1945 г. През 1956 г. Гурлит загива при автомобилна катастрофа.

Едва през 2012 г. се оказва, че той е лъгал. След смъртта му съкровището е било съхранявано от сина му Корнелиус. Той се издържал от продажби на картини.  m.trud.bg

Корнелиус Гурлит привлича вниманието на органите на реда през септември 2010 г. по време на проверка на пътниците във влак, пътуващ от Швейцария към Мюнхен. В рамките на проверката е установено, че Гурлит пренася огромна сума пари в брой. Митничарите продължават да го разследват, а на 28 февруари 2012 г. правят и обиск в жилището му.  economix.bg

glasove.com
glasove.com

Биография  Творби  Книги  Цитати

Otto Dix – Otto Dix

Качват картините от Мюнхен в интернет

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s