Марсел Дюшан (28 юли 1887 г. – 2 октомври 1968 г.)

407px-Marcel_Duchamp_01

Марсел Дюшан е икона в историята на изкуството. С вкарването на един утилитарен предмет в изложбената зала той тотално преобръща представите ни за света, пречупва погледа и ни кара да възприемаме нещата по нов начин. Мария Василева

Марсел Дюшан е може би най-легендарният художник на 20-ти век, чието име е неразривно свързано със съвременното изкуство.  frognews.bg

До днес творчеството му е извор на вдъхновение и повод за постоянно преосмисляне. През 2004 г. работата „Фонтан” е избрана от 500 известни художници и историци на изкуството за творбата, която най-силно е повлияла развитието на изкуството през 20. век.  okrazhno.blogspot.com

… докато Пикасо залага предимно на емоциите („Само да можехме да се лишим от мозъка и да използваме единствено очите си.“), Дюшан предпочита анализаторската способност и иронията, идващи от разума. („Интересуваха ме идеите, не визуалните продукти. Исках отново да поставя живописта в услуга на ума“.) Така Пикасо олицетворява иконичния образ на модерния художник, а Дюшан е философът, интелектуалецът, шахматният гений.  www.capital.bg

Марсел Дюшан (Marcel Duchamp) е френски художник и теоретик на изобразителното изкуство.

Той е считан за една от влиятелните фигури в изкуството на ХХ в. заради оригиналността на неговите идеи. Творчеството на френския художник най-често се свързва със сюрреализма и дадаизма.

Той променя хода на историята на изкуството, превръщайки художествената творба от естетически в концептуален обект.  www.edna.bg

През 1912 г. въвежда термина ready made.

Първият от тези readymade обекти, които Дюшан прави, е известното „Велосипедно колело”. То е показано пред публика през 1913 г. Това е и първата кинетична скулптура (Кинетичните скулптури представляват форма на кинетичното изкуство, при което артефактите оживяват, за да предадат посланието на твореца чрез движението, звука и развитието във времето.  temadaily.bg)

Fountain, 1917
Fountain, 1917

Следват „Поставка за бутилки” от 1914 г. и една от най-известните му творби „Фонтан”, представена през 1917 г. Именно „Фонтан”-ът на Марсел Дюшан е обявен за най-значимото художествено произведение на ХХ в.

В readymade творбите на Дюшан обектът е важен, до толкова доколкото той носи определени идейни значения. Не е важна направата на дадено произведение, а неговата концептуална стойност. Творческият жест не се изразява вече в удара на четката върху платното, а в мисълта, която движи ръката на твореца.  www.artprice.bg

Има една известна серия фотографии от нюйоркското му ателие, заснети от неговия приятел Анри-Пиер Роше някъде между 1916 и 1918. Това се случва непосредствено след преместването на Дюшан в Америка по времето, когато той се опитва за първи път да покаже писоара, подписан с R.Mutt, в изложба, но бива отхвърлен. На снимките ателието му изглежда като внимателно режисиран хаос и неразбория, в който на практика е заложена цялата философия на „намерения обект” и на “реди-мейда”. Вещите му са нарочно “инсталирани” така, както не биха могли да служат по обичайното си предназначение. Цялата концепция не е дори в тяхното пренасяне в галерия или музей, а просто в разместването, което отнема утилитарната им функция. Първият “реди-мейд” от 1913 – “Велосипедно колело”, е почти във всеки кадър. Светлана Куюмджиева

Въпреки че „Фонтан” на Марсел Дюшан е обявен за едно от най-значимите художествени произведения на XX век, то остава и сред най-спорните… През 2006 г. „Фонтан” е оценен на цели 3,6 млн. дол. и по този начин безспорно затвърдява правото си да се нарича арт произведение. Но не за всеки това е така. През същата 2006 г. възрастен мъж започва да удря писоара с чук, като успява леко да го деформира.  Атанас Мецов

Марсел Дюшан е смятан за баща на арт инсталациите.

Дюшан създава концепта за отворено изкуство, в което зрителят е равнопоставен на автора в тълкуването на творбата и отваря път на разбирането за изкуството като комуникация.

Но за да бъде творбата припозната като изкуство, тя трябва да бъде призната и от институциите (музеи, галерии, критици, куратори). Либералната идея на Дюшан е нова утопия, която се сблъсква с опозициите индивидуално/ колективно, природа и култура. Нематериалното разбиране за изкуство се сблъсква с материалната страна, олицетворявана от институциите.

Борис Гройс сравнява революцията, която Дюшан прави в изкуството с комунистическата революция.

И двете революции имат за цел конфискация и колективизация на частната собственост, независимо дали са истински или символични. И в този смисъл може да се каже, че някои форми на съвременно изкуство и практики в интернет сега играят ролята на символична комунистическа колективизация в среда на капиталистическа икономика. Според Б. Гройс либерален софтуеър се сблъсква с капиталистически хардуеър.

Променя се и ролята на художника. Съвременните институции вече не се нуждаят от художника като традиционен автор-производител. Напротив, днес художникът е по-често наеман за определен период от време като работник, за да реализира тозиили онзи институционален проект…

Да отнемеш нещо, което е направено от друг, изглежда е необходимо условие за оцеляване, което е присъщо както на човешката природа, така и на културата ни. Съвременното изкуство е свързано с реалния живот, а извън сферата на трансцендентното е светът на противоположностите, светът, в който живеем. Една от ирониите на живота е, че каквото и да направиш, то ще е зло за някого. Да си жив означава, че трябва да изядеш нещо друго, което е живо. И този факт не може да бъде пренебрегван, нито решен от технологиите.

Засега.

Възможно ли е обединение на противоположностите? Това ли е целта на човешкото развитие?

И защо в края на живота си Дюшан се е интересувал само от играта шахмат?

Аделина Попнеделева, „Защо Дюшан? От обекта до музея и назад (125 години)“

Биография  Творби  Книги  Цитати

www.marcelduchamp.net
www.marcelduchamp.net

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s