Стефан Иванов (25 ноември 1875 г. – 14 юни 1951 г.)

Стефан-Иванов-автопортрет

Стефан Иванов Георгиев е български художник и действителен член на БАН. Известен е предимно като портретист, но в творчеството си застъпва и жанровете пейзаж, голо тяло, фигурална композиция и иконопис.

Стефан Иванов е роден в бедно дванадесетчленно селско семейство. При една епидемия в родното му село Долна Бела Речка умират шест от братята и сестрите му. Тази скръб и нищетата през детството и младостта му оставят завинаги отпечатък на печал и песимизъм върху характера на бъдещия художник и предопределят неговата изострена чувствителност, както и избора на теми и художествени средства.

Завършва средното си образование в Кюстендил, където се среща със заможна девойка, с която сключва брак. Нейният баща благосклонно поема следването му в Рисувалното училище в София, днес Национална художествена академия. През 1903 г. завършва там специалност живопис в класа в проф. Иван Мърквичка.

Четири години по-късно сам започва да преподава в Рисувалното училище, като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г. когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор. Негови ученици са Дечко Узунов, Георги Велчев, Никола Вълчев, Живка Пейчева.

През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Званието „заслужил художник“ му е присъдено през 1950 г., а през 1951 г., посмъртно — и званието „народен художник“.

Творчество

Ранните му творби са основно пейзажи и портрети, предимно еднофигурни и на млади жени. Някои от портретите са рисувани на открито. Градските пейзажи изобразяват трудния живот на българина през 1920-те години; мизерия, печал и угнетеност струи от тях. Меланхолични са и образите в портретите му.

Капят есенни листа, около 1906
Капят есенни листа, около 1906

Двугодишният престой на Иванов в Париж през 1925-27 г. е повратна точка в творчеството му, променя се живописната му концепция, творбите му стават по-зрели и майсторски, по-богати на нюанси. Основно изразно средство на Иванов става колоритът. Продължава да работи в портретния жанр, но същевременно първи в България въвежда жанра на голото тяло.

Творби: „Златарската улица“ (1907, НХГ), „Сумрак“ (1909, Рим), „Привечер“ (1909, НХГ), „Портрет в червено“ (1906), „Женски портрет“ (1912, ХГ-Варна), „Портрет в жълто“ (1915, НХГ), „Портрет на Мария Винарова“ (1920, НХГ), „Капят есенните листа“ (1906, НХГ), „Под червените листа“ (1911), „Пролетен ден“ (1927, НХГ) и др.  www.montanalib.com

Другият жанр, който Стефан Иванов разработва през целия си творчески път, е иконописът. Прави проекти за мозайки и рисува стенописите на софийските църкви „Света Петка“ и „Свети Седмочисленици“, както и на храм-паметник „Свети Александър Невски“.

Награди

Стефан Иванов е носител на множество отличия, сред които:

1920 — орден „Свети Александър“ — IV степен,

1921 — орден „За граждански заслуги“,

1950 — Димитровска награда,

орден „Кирил и Методий“ — I степен.

Биография  Творби:  ArtPrice.bg  BgArt Книги  Цитати

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s