Франческо Айец (15 февруари 1791 г. – 11 февруари 1882 г.)

485px-Francesco_Hayez_058

Франческо Айец (Francesco Hayez) е италиански художник, водещ представител на Романтизма в средата на ХІХ в. Той е известен със своите портрети, с големите си исторически платна и политически алегории.

Айец произхожда от сравнително бедно семейство във Венеция. Бща му е от френски произход, а майка му е от островите Мурано. Франческо е най-малкото от пет деца. Отгледан е от сестрата на майка си, която е омъжена за Джовани Бинаско – заможен собственик на кораби и колекционер на картини. От ранна възраст Франческо показва склонност към рисуване и затова чичо му го праща да чиракува при реставратор на художествени произведения. По-късно става ученик на художника Франческо Маджото, с когото остава в продължение на три години. Приет е в курса по рисуване в Новата академия за изящни изкуства през 1806 г., където учи при Теодоро Метейни. През 1809 г. печели състезание, организирано от Венецианската академия, което му донася едногодишно обучение в Академията „Св. Лука“ в Рим. Той остава в Рим до 1814 г., когато се мести в Неапол, където получава поръчка от Жоашен Мюра за шест големи платна, изобразяващи Одисей в двора на Алкиной. В средата на 30-те години Айец посещава салона „Салото Мафей“ в Милано, организиран от Клара Мафей (чийто портрет Айец рисува за съпруга ий). През 1850 г. е назначен за директор на местната галерия.

Одисей в двора на Алкиной (1814-15)
Одисей в двора на Алкиной (1814-15)

Айец живее дълъг и плодотворен живот. Рисува както историческа живопис, която разпалва патриотичните чувства на патроните му, така и картини, отразяващи желанието му да включи в Неокласицизма големи теми с библейски или литературен сюжет. Освен това рисува и сцени от театрални постановки. Корадо Ричи го описва в началото като класик, който след това еволюира в стил на емоционална врява. Забележимо в творчеството му отсъстват олтарни творби.

Портретите му притежават наситеността на Енгър и на Назарените. Често седящ, обектът често е строг, често е в черни и бели дрехи, с малко или никакви накити. Освен благородничеството Айец рисува и артисти и музиканти. На по-късен етап в кариерата си работи и с фотографи.

Една от любимите му теми е полу-облечената жена. Te често, като неговите одалиски, представят емоционалността на ориенталските теми, което е любима тема на романтичните художници. Изобразяването на хареми му позволява да рисува теми, които не са широко приети в собственото му общество. Дори неговата Мария Магдалена е повече чувствена, отколкото религиозна.

Мария Магдалена (1825)
Мария Магдалена (1825)

„Целувката“ е сред най-известните му картини сред неговите съвременници. Двойката, изобразена на платното, не изисква познаване на митологията или литературата, за да бъде интерпретирата и има модерен вид.

Целувката (1859)
Целувката (1859)

Оценката на творчеството на Айец е затруднена от това, че художникът често не надписва или датира картините си. Често датата е тази, на която картината е закупена, а не тази на създаването й. Освен това Айец често рисува същата композиция повече от веднъж като разликите са минимални или изобщо ги няма.

Сред учениците на Айец в Академията са Карло Белджиосо, Аманцио Катано, Анджело Пиетрасанта, Алесандро Фокоси, Франческо Валаперта, Теглио Мила Исмаеле, Антонио Тавела, Ламперти Джовани, Сило Антонио и Ливо Пекора.

Биография  Творби  Книги  Цитати

Измислените забележителности

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s