Николай Павлович (9 декември 1835 г. – 13 февруари 1894 г.)

Автопротрет
Автопротрет

… възпитаник на Виенската и Мюнхенската художествени академии, европеец по дух и неуморен експериментатор. www.segabg.com

Павлович бил привърженик на максимално достоверното отразяване на историческите герои и това личи във всичките му картини. Сред първите му опити са илюстрациите към книгите на д-р Петър Берон, с чийто средства учил в чужбина, „Космобиографически атлас“ и „Метеорологически атлас“, а през 1860 г. илюстрирал и „Няколко речи о Асеню първому“ на Раковски. По-късно, в читалището в Свищов, той бил първият български театрален художник с академично образование, а през 1885 г. участвал в Сръбско-българската война. От 1889 г. бил преподавател по рисуване в Софийската мъжка гимназия, където работил до края на живота си. Вдъхновен от „История славянобългарска“ и от произведенията на Христаки Павлович – негов баща и виден възрожденски учител, Николай Павлович се насочил към историческата живопис. Сред най-известните му творби са „Аспарух с дружината си на път към Дунава“, „Покръстването на Преславский двор“, „Борис усмирява разбунтуваните боляри“, „Пробуждането на България“, „Съединението на Северна и Южна България“. novinar.bg

Николай Павлович е български художник, син на видния възрожденски деец Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович.

Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена. По-късно – през 1858 г., завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописа.

Разделена България след Берлинския конгрес; литография на Николай Павлович
Разделена България след Берлинския конгрес; литография на Николай Павлович

След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – живопис, графика, литография, театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, иконопис, битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „Света Троица“ в родния му град. Павлович е оставил и голям брой светски портрети, вкл. автопортрети. Сред нарисуваните образи са тези на племенника му Цветан Радославов, на русенския чорбаджия хаджи Велико Хаджипенчович, на съпругата на Иванчо Хаджипенчович Анастасия, на видни търновски граждани като Стефан Серафиди, Петър Ст. Пипев и Никола Златарски. До края на живота си остава скромен художник и патриот.

 

През 1885 г. Павлович е доброволец в Сръбско-българската война, а през 1889 г. се премества в София, където до края на живота си преподава рисуване в Софийската мъжка гимназия. За този кратък период той става учител на големи имена в българската живопис.

Биография  Творби

Книги

Научна сесия за възрожденския художник Николай Павлович : 22 май 1952 / Ред. Ал. Божинов, Д. Косев, София, БАН, 1953г. 166 стр. В изданието прави особено впечатление докладът на Николай Райнов.
Научна сесия за възрожденския художник Николай Павлович : 22 май 1952 / Ред. Ал. Божинов, Д. Косев, София, БАН, 1953г. 166 стр. В изданието прави особено впечатление докладът на Николай Райнов.

Цитати

В Свищов честваха годишнина от рождението на Николай Павлович

Символите на съединението на Северна и Южна България

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s