Жан Батист Камий Коро (17 юли 1796 г. – 22 февруари 1875 г.)

Това е един бележит френски художник. В изкуството нещата са преплетени.

За много картини можем да кажем ,че те са една музика, тоест, хармония, съзвучие и за много музикални произведения можем да кажем, че са живописни: например „Картини от една изложба“ на Мусоргски-Равел, „Нощ на голия връх“ от Мусоргски, Увертюрата „Летящият холандец“ на Рихард Вагнер, шестата „пасторална“ симфония на Бетовен, петата симфония на Шуберт, третата „Рейнска“ симфония на Шуман и така нататък.

Ние казваме за някое музикално произведение, че е поезия: примерно музиката на Шуберт, Шуман, Брамс. За някои стихотворения казваме, че те са музика: примерно поезията на Пушкин, Николай Лилиев, Елисавета Багряна,Иван Вазов и така нататък.

За чувстото на красота, което събужда у нас красива картина, казваме, че е поетична.

В работите на Коро са застъпени много живописни техники.

Животът на един велик музикант или художник или писател е един биографичен роман:

Жан Батист Камий Коро е роден на 16 юли 1796 г. в Париж в семейството на притежател на модно ателие. След като завършва лицей в Руан и след като се връща в столицата през 1812 г., Камий по настояване на родителите в течение на пет години работи при търогвец на сукно, който имал магазин с фирма „При Багдатския халиф“ .

Но търговец от него не се получило. Тогава родителите се съгласяват с решението на сина на стане художник. Те му обещават да му изпращат редовно за издръжка хиляда и петстотин франка годишно. Тази неголяма сума, позволяваща някак си да се свързват двата края, помогнала на Коро да се отдаде ицзяло на своята работа, на творчески търсения, без да изпитва при това нужда и страх за утрешния ден, тоест да избегне участта на много негови съвременници- художници.

Коро започнал да се обучава при Мишелон – негов връстник, но имащ опит в създаването на „исторически пейзажи“. Последният призовава своя ученик към точна и педантична фиксация на видяното. След 1822 г. след смъртта на Мишелон, Коро работи в ателието на историческия живописец Виктор Бертен, като е приел само някои страни на академичното изкуство. Неговият собствен стил се формира на основа на успехите на видни живописци (изложба на англичанина Констейбл в Париж през 1824 г.), но преди всичко в резултат на наблюдения и изучаване на природата.

Коро се труди самоотвержено, без да щади силите си. Той остава самотен, пренебрегва е жизнените блага, по-точно не ги е забелязва, напълно погълнат от любимото изкуство. Неговата самостоятелна дейност започва в Италия, в Рим, за където художникът заминава в края на 1825 г. и където прекарва около три години. В това време той рисува градски изгледи с архитектурни паметници и антични руини, прави много етюди и рисунки от натура, фиксира живи сценки, като се опитва да запечати в беглата рисунка основния мотив на заинтересувалото го явление. По няколко пъти и от различни гледни точки той изобразява любимите му здания и окръжаваща природа, стреми се към яснота и обемност в предаването на архитектурните форми, прибягва към контраст на светлината и сянката. Художникът работи над перспективата и изпълва пространството с въздух, зад който се разтваря рязкостта на очертанията и бледнеят краските на обектите от далечен план („Изглед към Колизей“, 1825; „Изглед към Римския форум“, 1826 – двете картин в Лувър, Париж; „Изглед към катедралата Свети Петър“, 1826-1827, и др.). Интересът към фиксацията на обемите, било планини, здания или дървета, към тяхното разположение в пространството отразява стремежа на Коро да предава вярно окръжаващата природа. Тези черти са присъщи и на много произведения от следващите години, изпълнени в селските местности на Италия, които той посещава, пътувайки от Рим за да бъде по-близо до природата и след това и във Франция (от 1828).

В течение на половин век, започвайки от 1827 г., Коро излага свои картини в Парижкия Салон. Често журито ги отхвърля, но част от неговите работи имат успех. Понякога към тях са благосклонни сторонниците на академизма, но по-често се възхищават критиците.

Подобно на историческите живописци Коро не рисува картините от натура. За тази цел художникът използва етюд, изпълнен по непосредствени впечатления, но непременно го допълва и го изменя за да придаде на произведението завършен вид. Той често въвежда в своите картини фигурите на антични и митологични персонажи, а понякога и архитектурни обекти, както това са правили за „тържественост“ академиците. Коро изучава грижливо природата, възпява нейната красота и се стреми да предаде дълбокото лирично чувство, което тя предизвиква в душата на човека.

Той пътешества по Франция (1828-1830) и прави многочислени етюди и рисунки от натура. („Катедралата в Шартр“, 1830, Лувър, Париж) и живописни изгледи в околностите на Фонтенбло, където често работи в периода 1830-1835 г.

Коро рисува тези места, към окито са обърнали своите погледи художниците-барбизонци. Той не се присъединява към тях и остава на самотоятелни позиции.

Наред с официалните платна, предназначени за Салона, художникът създава великолепни етюди от натура, които не били за продажба и затова са изпълнени свежо и без спазване на традиционните правила.

Поетизирайки природата, подчертавайки нейният вечен и възвишен характер, той често се обръща към антични образи (композиция в академичен стил „Омир и овчарите“, 1825, Музей Сен-Ло; „Къпенето на Диана“, 1870, Музей на историята на изкуството, Москва).

От 1850 г. едно от средствата за предаване на лиричното емоционално съдържание на пейзажа става световъздушната среда. Променливото осветяване на утрото или здрача, обхващащата дърветата и храстите мека, поетична димка на мъглата разтваря резкостта на контурите, придава лекота и безтегловност на предметите, цветовата палитра постепенно светлее.

Това отдалечаване от тъмната живопис, интересът към предаване на атмосферните явления, влияещи на осветяването и цвета на предметите, по-свободната живописна маниерност, стремежът да се въздейства на настроението на зрителя, е важен принос в развитието на пейзажната живопис. Не по-малко важно се е оказало използването на така наречените „вальори“ – съпоставяне на „петна“ от един цвят, различни само по светосилата.

Системата на вальори при Коро има голям диапазон, той използва до 20 градации. Съотношението на тъмни и светли „петна“ в картината, както и композирането на дърветата и отделните клони, интервалите между тях, различният наклон на стволовете, съобщаващ определен ритъм на произведението, способства за създаване на настроение към пейзажа.

В най-добрите си произведения художникът тънко предава различното състояние на природата: бурно и ветровито време („Порив на вятъра“ -няколко варианта, създадени в средата на 1860-те – началото на 1870-те години), проясняване след дъжд („Каране на сено“, 1860, Музей на историята на изкуството, Москва), студен и мрачен ден („Камбанарията в Аржантьой“, 1858-1860, Музей на историята на изкуството, Москва) топла и тиха вечер („Вечер“, 1860, същият музей, Москва).

По време на Френско -пруската война, Коро който винаги е бил далеч от политиката ,рисува картината „Сън. Париж изгорян от прусаците“. Той предава крупна сума за нуждите на отбраната.

Коро продължава да пътешества по провинцията (Вил д’ Авре, Арас, Дуе) и рисува все тези мили на неговото сърце селски пейзажи и изгледи от малките старинни градове на Франция („Кметството в Дуе“, 1871, Лувър, Париж).

Художникът е работил в различна техника, създавайки наред с живописни произведения и акварели, рисунки с молив и туш, офорти, гравюри на стъкло. Той е рисувал и портрети („Автопортрет“, 1825, Лувър, Париж, портрет на Домие), създал е фигурни композиции. Особено са го привличали женските образи. Героините на Коро са замислени и малко пасивни, но винаги поетични – отва са хора с чисти помисли и добро сърце („Жената с перла“, 1868-1870, Лувър; „Ема Добини“ в гръцки костюм, 1868-1870, Метрополитън музей, Ню Йорк; „Дамата в синьо“ 1874, Лувър, Париж.

Изобразявайки човека, Коро се е ръководил от същия нравствен идеал, който е характерен за него в живописта – стремеж към искреност, чистота и поетичност.

Художникът умира на 22 февруари 1875 г. в Париж.

Източник:  clubs.dir.bg

Велики художници – Камий Коро

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s