Трите грации

Добродетелите в изобразителното изкуство са олицетворявани от „Трите грации“ (лат. gratia — „прелест, изящество, привлекателност, благодарност“).

„Трите грации“ са традиционна тема в класическото искуство.

В Древния Рим грациите са прекрасни спътници на Венера, Минерва или Хермес. Отъждествявали ги с гръцките музи, харити („богини на женските радости“) или ори (гр. orii; orai – „младост, красота“).

Грациите присъстствали при утренния тоалет на Венера – богини на красотата и любовта, тяхната власт се разпространявала върху всички удоволствия на живота. Те дарявали на смъртнните веселост, ловкост, добро разположение на духа, а така също щедрост и благоразумие.

Техните атрибути били роза, мирт, ябълка и зарчета от кост. В древноримските стенописи грациите били изобразявани голи, държащи се за ръце и въртящи се в танц. Те са със среден ръст, подвижни, изящни. Както и харитите, римските грации си приличат една на друга като сестри; в своето движение те символизират смяната на годишните времена.

Древногръцкият рапсод Хезиод (края на VІІІ – началото на VII в. до н. е.) в поемата „Теогония“ („Произход на боговете“) назовава имената на трите грации: Аглая (гр. Aglaie – „Сияйна“), Ефросина (гр. Euphrosyna – „БлагоразумнаРадующая“) и Талия (гр. Thaleia — „Цветуща“). Аглая е почитана като олицетворение на целомъдрието, нравствената чистота и безкористността (лат. Castitas); Евфросина е грация на физическата красота (лат. Pulchritudo); Талия олицетворя любовта (лат. Amor).

Според античната традиция трите грации били изобразявани по следния начин: Аглая и Талия – отстрани, с лице към зрителя, Ефросина – в центъра, с гръб. Сплитането на ръцете им е символ на единството на трите добродетели и съставните части на истинската красота.

Римският писател и философ Сенека (ок. 5 г. преди н. е. — 65 г.) в трактата „За благодеянията“ тълкува символичния смисъл на грациите по различен начин, в съответствие с морала на стоицизма: „оказване на благодеяние, получаване на благодеяние и отплата за благодеянието“.

Най-известните произведения на трите грации са римската реплика на незапазения гръцки оригинал, съхранявана в Сиена (нейно копие има във Ватикана), и фреската от Помпей. Известни са и други произведения, като всички те се отнасят към по-ранните, загубени оригинали.

Подобни композиции са били добре известни на художниците на Италианския Ренесанс, за което свидетелства гравюрата на Марк Антонио Раймонди, която възпроизвежда групата от Сиена.

Съществуват предположения, че в Късната Античност композицията „Трите грации“ е била използвана за обозначаване на публичните домове. Берлинският музей разполага с подобен релеф с надпис: „Ad sorores III“ – „При трите сестри“ (лат.).

В епохата на Ренесанса флорентинските хуманисти придали нов смисъл на тази триада. Според трактовката на Анджело Полициано (1454 г. – 1494 г.), придворен поет на херцог Лоренцо де Медичи (Лоренцо Великолепни), грациите олицетворяват Целомъдрието (лат. Castitas), Красотата (лат. Pulchritudo) и Удоволствието (Наслаждението), или Любовта (лат. Amor).

От стихотворенията на Полициано се вдъхновявал живописецът Сандро Ботичели, когато работел над картината „Пролет“. Ето защо може да се предполага, че трите грации, представени от художника в тази картина, изобразяват поетичната метафора на Полициано.

Още по-чувствено тълкуване се среща във философията на неоплатонците (то също е отнасяно към картината на Ботичели): Красотата подвежда Невинността (Целомъдрието) към Наслаждение и съединява ръцете им.

През 1559 г., в епохата на Френския Ренесанс, съпругата на крал Анри II Катерина Медичи възложила на скулптора Жермен Пилон скулптурна група на трите грации за Църквата на селестините (Église des Célestins) в Париж. За основа на творбата си скулпторът изполвал картината на Рафаело Санцио.

В тази композиция е очевидна също и връзката с произведенията на френските художници от Школата на Фонтенбло. Статуите – алегории на трите добродетелии – поддържат позлатена урна, в която било поставено сърцето на починалия през същата година крал Анри II.

Бронзова реплика на скулптурната група на Ж. Пилон се намира в парка Ораниенбаум близо до Санкт Петербург.

Известни са много вариации на тази композиция.

Историческата иконография на „Трите грации“ се доближава до класическата тема „Съдът на Парис“.

Трите грации. III в. Римска реплика на гръцкия оригинал. Мрамор. Сиена, (Библиотека на Пиколомини)
„Трите грации“. Фреска от Помпей. I в. до н. е. Реплика на релеф (в друга версия — скулптурна група) от елинистичната епоха (IV—ІІІ в. преди н. е.)
Сандро Ботичели, „Пролет“, 1477 г.
„Трите грации“, Рафаело Санцио, (1500 – 1505)
„Трите грации“, Жермен Пилон (1559)
„Съдът на Парис“, Лукас Кранах Старши, (1530)

This slideshow requires JavaScript.

Модерна  пощенска картичка, която възпроизвежда рекламна илюстрация от 1920-1930 г. за автомобили Alfa-Romeo със статуята на „Трите грации“ от Антонио Канова. Отпечатана е през 90-те г. на ХХ в.

Alfa-Romeo и "Трите грации"

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s