Борис Кустодиев (7 март 1878 г. – 28 май 1927 г.)

Kustodiev_self_portrait

Животът е удивителен! В един и същ февруари, в една и съща година се раждат две момчета [Борис Кустодиев и Казимир Малевич]. И на двете е предначертано да станат световноизвестни художници. Но ако на единия е съдено да стане певец на уродливото в живота и да натрапва на целия свят своя мрачен, адски “Черен квадрат”, другият завинаги ще влезе в съзнанието ни като певец на пълнотата и радостта от човешкото битие.  literaturensviat.com

Борис Михайлович Кустодиев е руски художник, илюстратор и сценограф.

Борис Кустодиев е роден през 1878 г. в Астрахан в семейството на преподавател по философия, история на литературата и логика в местната семинария. Баща му умира млад и майка му трябва да издържа семейството. Те наемат малко крило в къщата на заможен търговец. Там Кустодиев получава първите си впечатления от живота на провинциалната търговска класа, който намира отражение в голяма част от работата му.

Между 1893 и 1896 г. Борис Кустодиев учи в семинарията в Астрахан и ходи на частни уроци по рисуване при Павел Власов, ученик на Василий Перов. От 1896 до 1903 г. посещава студиото на Иля Репин в Имперската академия на изкуствата в Санкт Петербург, като в същото време учи скулптура при Дмитрий Стелецки и офорт при Василий Мате. Първото му участие в изложба е през 1896 г.

Кустодиев е поканен от Иля Репин за негов помощник при изработването на голямо платно, посветено на стогодишнината на Държавния съвет. Картината е извънредно сложна и трудоемка. Заедно със своя учител, Кустодиев подготвя портретни скици, а след това изпълнява дясната част от крайния вариант на картината. По същото време той рисува и поредица портрети на свои съвременници, с  които чувства духовна близост. Сред тях са художникът Иван Билибин (1901), Молдовцев (1901) и гравьорът Василий Мате (1902). През 1903 г. се жени за Юлия Прошинска.

През следващите няколко години Кустодиев на няколко пъти пътува в Европа. Руската революция от 1905 г. намира отражение в творчеството му. Той започва да работи за сатиричните списания „Жупел“ и „Адская почта“. По същото време започва да се занимава с илюстриране, което остава една от основните теми до края на живота му. Сред илюстрираните от него издания са произведения на Николай Гогол („Мъртви души“, „Каляска“, „Шинел“), Михаил Лермонтов, Лев Толстой.

През 1909 г. Кустодиев е избран за член на Имперската академия на изкуствата. Около 1910 г. той се свързва с кръга „Мир искусства“ и участва във всички техни следващи изложби. През 1911 г. започва да се занимава със сценичен дизайн и става известен със сценографията на многобройни пиеси на Александър Островски. Тяхната атмосфера на провинциален живот е близка до цялото му творчество.

През следващите години Борис Кустодиев продължава да работи интензивно, но заболява тежко от туберкулоза на гръбначния стълб. По съвет на лекарите си прекарва една година в клиника в Швейцария. През 1916 г. получава параплегия, но продължава да рисува. В първите години след Руската революция от 1917 г. той работи активно в различни области. Автор е на илюстрации за календари, корици, книги, улични украси. Сред илюстрираните автори от този период са Николай Некрасов и Николай Лесков.

През 1923 г. Кустодиев става член на Асоциацията на артистите от революционна Русия. Той продължава да рисува, да прави гравюри, да илюстрира книги и да подготвя театрална сценография до своята смърт през 1927 г. в Ленинград. Погребан е в Тихвинското гробище.

Биография    Творби    Борис Кустодиев/Полное собрание работ, интерактивная карта жизни и работ, переписка

Boris_Kustodiev_-_The_Coachman,_1923„Файтонджията“

Американската изложба през 1924 г. е едно от най-ярките международни събития в художествения живот на Съветския съюз. В нея вземат участие най-добрите майстори от Русия – сто художници представят различни течения в живописта – от реализъм до футуризъм. След като е закрита изложбата в Ню-Йорк, американската публика не иска да се разделя с творбите на руските художници. Поради успеха на изложбата са получени много оферти за гостуване на изложбата в различни градове в Северна Америка. След закриването в Ню-Йорк следващите две години изложбата е представена в други градове.

В Америка руските художници показват повече от хиляда творби, но точно „Файтонджията“ на Кустодиев е избрана за рекламен афиш на изложбата, като става своеобразен символ на Русия от онова време. Първоначално скицата на плаката е трябвало да бъде направена от Константин Сомов, но буквално в навечерието на изложбата той разбира, че няма да се справи. Тогава изборът пада върху „най-добрата“ творба на Кустодиев.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s